автор: zinka

На Р.

Крайпътно ресторантче,
прекършено дърво.

Приятелю, аз знам, че
болеем за едно.
Денят бе тъй особен -
параклис, манастир -
като прекрасен гоблен
бе дворчето с чемшир.
Не казах нито дума,
а и от теб не чух.
В брега зад нас цъфтеше
лилав кърпи-кожух.
Във погледа ти тъжен
свещица заискря,
едва подтиснах в моя
прииждаща сълза.
Две котенца незнайни
играеха край нас -
едното ти погали,
а другото пък аз.
На мене не ми стиска,
но с теб тъй смела бях -
понеже ти поиска -
аз сторих малък грях.
На масичка за двама
засмяхме се - шега!
Но тя подсили само
огромната тъга.
Ех, всичко, всичко свършва -
умря и този ден.
Едно дърво прекършено
остана в теб и в мен