Синьо, синьо лято,
с цветове богато,
с пойни волни птици,
с пъргави пчелици!
Що да сторя, лято,
да си с мен, когато
дойде зима люта
в преспи сняг обута?
Дали да си гребна
пяна от морето?
Или да издебна
Слънцето в небето?
Славей ли да хвана
в клетка с пръчки тънки?
Или пък тавана
да закича с трънки?
Синьо, синьо, лято,
литвам с твойто ято –
билки ще събирам,
в тебе ще се взирам,
рано ще се будя,
много ще се трудя,
за да ме обикнеш
и да не отлитнеш.