Пролетта се случи.
Дишай.
Ритуално изстисках цвета
от ябълката
и се изкъпах в росата.
Не сме крилати.
Само ни се иска.
Птиците летят в главата ми,
и виждам ги по изгрев
да отхапват от луната
състояние.
Безтегловно облаците не покриват
раните ни,
а само небето, само небето...
Към което да литнем,
като кацаме в съня си.
Дишай.
И навярно има и други начини
да се прегърнем.