Тази пуста Вселена, сглобена от цялост -
Бог - играчът на гифт и всемирния хаос
в който можеш спокойно да хванеш настинка
а животът не чини дори и стотинка
ала аз съм от камък и малко себичен
и по свои си някакви орбити тичам
и различен от всички така и не мога
за рогата да хвана словата на Бога
а пък Бог ми се плези и нагло ме вика
да поседнем двамина на чаша мастика,
и понякога само мирише на мърша
щом ми каже - по-слаб си, недей се прекършва.
Цяла вечност така пропиляхме нахалост -
Бог - играчът на гифт, аз - играчът на Хаос.