автор: alida

Чичо Тончо,
хазяинът е мой – неотразим любовник - свищовски плейбой.
Жените около него са навред. Накацали като мухи на мед.
Преследват го и тероризират, а той сърцата им разбива.

„ Чичо Тончо, моля те – недей така – все пак имаш си жена.
Вярно, че и тя особено не бива. Ама бива ли такива ? ”
Тя е в крайна сметка съпругата, а ти все сменяш я с другата.
Една ли беше, две ли, та и Мира.
Да му се чудиш отгде ги намира.
А при тая, а при оная. Сякъш всички все него ще траят.

На възраст е любовникът обречен, а забравил е, че никой не е вечен.
Ето майка му – днес немощна старица разправят , била първа хубавица.

От село малко дошла в града при своята омъжена сестра.
На кака си искала да мяза зер.
Мечтала за свищовски подофицер.
Разнасяла младата си снага... из Центъра, пазара, по брега....
С очички флиртувала, за момци бленувала.
От сестра и минала напред.
Момък от кораб я взел напет.

Сбъднала се на Пенка селската мечта – да бъде градска жена.
Ех, и сега си е така , както преди 100 лета.
Издигнала се личната мома – пред себе си, пред село, пред града.

Мъжа пътувал с кораба пари да носи, да не ходят гладни, боси...
Света обикалял навред. Подаръци носел безчет.
Децата пък гледала тя , ама .....не навела глава.
Била си още млада жена. Не обичала да бъде сама и все надзъртала в страна.

То шарен свят и град голям. Как селски човек млад, а пък сам?
Зяпала си настрани и сбирала сластните очи.
Мъжа и пътувал, тя си покръшвала.
Не виждал, не чувал, тя си го слушала.

Вървели си заедно със съдбите.
Течали си леко по леко и дните.
Ту шарени, черни и бели.
Така си и двамата остарели.

Споминал се отдавна вече първо той.
Изпратила го старата му баба, като пръв герой.

Познавах я - на хазяина майка беше.
И честичко нас младите гълчеше.
Заради купоните, заради бушоните.
Заради наема и шумовЕте, но най-вече заради мъжете.

Беше станала честна стара жена.
Забравила напълно младостта.

За онова и време разправяха в махалата.
От там узнах за подвизите и в кревата.

Сега разбирам чичо Тончо, хазяинът мой – на майка си, дъртата се е метнал той.
Така е. Колелото се върти –майки, деца, мъже, жени.
На младини живеят, като полудяли.
На старини – четат морали.