автор: prrob

Измислих те, защото си ми нужен,
защото във живота си не те съзрях.
Без теб денят е тягостен и муден -
един безкрайно блудкав земен ад.

Измислих те и бавно те рисувам,
черта и мисъл ти добавям с всеки стих.
С мечтите си дарявам те, за да те избленувам,
за да те имам и в Отвъдното дори.

Измислих те; сега почти си съвършенство.
Откъсвам те от себе си без страх
и стига ми това едно блаженство
да знам, че тука ненапразно бях.

Тръгни напред по пътя си превратен,
но се завръщай нявга у дома
да палиш яростни пожари във душата ми,
да ме рисуваш бавно - черта върху черта.

90те