Ще се отпусна на твоите нозе обветрени
и заедно ще слушаме залязващото слънце,
тъй в люлката на нашите коси преплетени
в душата ти ще сея зрънце подир зрънце.
Ще тътне във далечен грохот земята изпод нас,
свирепа буря ще вещаят ветровете,
трещящи клони във прокобен час
най-сладка песен във душите ни ще шепнат.
А в нивата на чувствата ни огън ще гори
ще се огъват яростно стъблата на житата.
Ще чакат бурята, ще молят я дори
небето да разпори и плисне се водата.
Вода ще шурне - цял потоп,
пожарът страшен в нивата ще секне.
Сред опожарените стърнища ще покълне нов живот,
вещаещ нов пожар, но и нова буря сетне.
И тъй безспир - докле докрай изпепелим.
Затуй ела и подложи нозете си.
Заслушани в залязващото слънце ще мълчим -
ще изгорим, но няма да увехнем.
90-те г. на 20 в.