автор: roza1

Зад портите притихнали
на две очи усмихнати
някой режисира сън.

Притичваха мечти,
пътуваха желания,
вихреха се страсти,
копнежите летяха,
устни молитвено
името ми мълвяха.
Не беше сън.
Не е внушение.
Беше изкушение.
Със всеки ъгъл
на твоите черти
желанието в мен
нережисирано
взриви.
Разкъсвам крехките
прегради на етика
и с настървение....
Ключалката целувам,
ръцете ми потеглят,
да търсят благодат..
Извън сценария-
ще те събудя.
Прости ми!
Няма как.

09.08.2004