автор: kalina

Вичерна фуста с гол гръб. Оримак.
Румантика са лей ут грамуфона.
На масата дремуцам с грацки амсалак.
(Афф, ко мълчи кат пукал тос галфонин!?!)
Пуглеждам гу – ма гледа кат тиле,
назобану с люцерна пусред ляту.
Мълчи! Аслъ, какО да ми риче?
Пък яз ни си заторих ич устата.
Ма гражданин е. Лъскаф и напет.
Доде из оня ден да ма пукани:

– Калино, вика, прая йдин утчет,
ила тържествену да са нарАним.
Утдавна са глася закот и ей ма нА,
думъкнах са спицялну у Вашту селу,
ф кумандирофка спешна ут града.

Бе викам тос зако ни са застреля!?

Таман да гу упътя кък си знам,
са спрях – дан ма пумисли проста?
И ей ма неска ф селски рестуран
кат симвуличен думакин на госта.
Затуй старах са, ма ми писна, бря!
Мълчи и дращи нещу у тифтеря,
току заблей са у утсрещната стена,
пък язе дръъънкам кат ина латерна.
Разпраях за кузата, чи за копанта,
чи кък приточвам киселуту зели...
Чи тъй ми! Де ши знай ф града?

Мълчи.
Ми то ми доди яз да са застрелям!

И язе млъкнах! Турих крак връз крак,
извадих ут бухчата си тифтеря
и фанах у куплети да гу наглася,
за моя си утчет прид цялу селу.
И най-пудир му рекаф: Виж, какО!
Ни знам доде упрял си със утчета,
ма еж, ку ши ядеш вупще, закот
бая застяга ма да знайш каскета!

- Гутоф съм! – вика. Ей ти икзимпляр
да гу забучиш на таблоту ф упщината.

                        УТЧЕТ
за ората ф Кратунци на какъф са хал
във връзка с тъзгудишния Ден на шегата

Упследвану лице: Калина. С упирация -
наместу хумура е клъцната ф акъла пу пугрешка.
Развила й склоннус към мащабна излагация,
ина камара (уж нурмални) ора й заразила тежку.
Са припуръчва: Срочну тъс уколия да са наръси
със Мухузол и Райд, и да са тури карантина,
дукат ни са упраят сички и да седнат на г..а си!
Чи бива ли дан ги утпуща тоз Ден цялата гудина!?!?