автор: DoriN

Липсваш ми,
тъй както утрото
ми липсва
във мрака
на нощта дълбока.

Липсваш ми,
тъй както песента
ми липсва
на пролетта
цъфтяща, синеока.

Липсваш ми
във всеки миг,
когато теб те няма,
когато болката ме овладява
и чувствам, че горя за двама...
... теб те няма.

Дали е сън
това, което изживявам,
фантазия на млад поет?
Вали навън
и шум долавям,
и всеки порив е отнет –
страдание за млад поет.

Без теб
що път аз извървях,
със теб
ще извървя отново.
Безсънни нощи изживях
с надеждата да чуя твойто слово –
„Липсваш ми.”