Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 846
ХуЛитери: 1
Всичко: 847

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато слънцата избухнаха
раздел: Приказки
автор: razkovnik

Унесени в собствения си бяг и разлюляни от шемета на създаващите се Вселени, потреперващи под ужасяващия грохот на сътворението и кротко заспиващи, унесени от лъчите на изначалната воля - слънцата избухнаха.
Шумът и светлината предизвикани от това избухване не можеха да се сравнят с нищо познато им. Въпреки че ги изненада, това избухване им донесе облекчение. Дълго време те бяха кръжали едно край друго, почти докосвайки се но никога доближавайки траекториите си. Дълго време бяха мълчали и в тишината на мистичния космос си бяха разказвали приказки за чудни светове само с поглед, само с красотата на танца около собствените си орбити. Дълго време те не бяха открили нито собствената си значимост, нито присъствието на другия в стълпотворението от светеща и движеща се из безкрая материя. Докато не избухнаха. Те не разбраха защо се случи това. Дори не разбраха, че се случи. Просто в един от моментите на безкрая те летяха на безброй парченца едно към друго и разрушаваха целия им околен свят. За да се слеят в едно. За да потънат в блаженството на безкрая. За да се потопят в екстаза на сливането. Слънцата избухнаха. И от това избухване се родиха трите планети - Истина, Трепет и Мълчание.


Публикувано от alfa_c на 31.03.2009 @ 12:43:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   razkovnik

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 03:57:13 часа

добави твой текст
"Когато слънцата избухнаха" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато слънцата избухнаха
от rovardotter на 08.04.2009 @ 12:19:32
(Профил | Изпрати бележка)
Сякаш съм долепила око до телескопа и съм се пренесла там - пазя се от летящите парчета и в същото време летя с тях...


Re: Когато слънцата избухнаха
от sineva на 31.03.2009 @ 13:27:28
(Профил | Изпрати бележка)
Шемететно!
Харесах!:)))