автор: marcusjunius

Преди седем нощи за пръв път ми се яви Господ и ми говори. Беше много конкретен – като образ и като слова. Яви ми се като двама души – като последния цар на Атлантида Трос и жена му Сара. Говори ми дълго – ту с нейните уста, ту с неговите – убеждаваше ме, не ми заповядваше.
Сигурно ме знаеше какъв съм – ни се водя, ни се карам – та беше хрисим и мил и използваше логически аргументи, а не чудеса. Казах Mу, че няма да стане. Дълго спорихме, накрая паднах на колене и се помолих. Нему се помолих, да ме остави да се наспя. Знам, рекох му, Господи, че ще бъде волята Твоя, но сега ми се спи. Да говорим утре, а?

На следния ден продължихме пътуването с другите и аз не говорих с никой за видението си, но много мислих. Накрая реших, че не мога да направя това, което искаше от мене Господ – аз да не съм Сина Божи? Само той може всичко в името Господне.

На вечерта ми се яви пак, този път бе в лика на овчар от равнините. Говорихме дълго, разказа ми много неща, много ми и показа. Най-много задържа на образите от гоненията на народи от други народи, но ми даде видения и от лагерите на смъртта, и от политически убийства, и от бедността, и на глада, и на децата, умиращи без къшей хляб и после ми показа Света след Това – мирен и добър в името на Любовта човешка, от Бога дадена. Разчувства ме, честно, но не можа да ме убеди. Нямам сили за това, Господи, рекох. Той ме погали по косите и рече, че пак ще дойде. Заспах и цяла нощ сънувах деца като скелети и умиращи хора и девици, които скачат от скали. Той бе обещал да не ми праща видения освен в нашите разговори – така че от мен ще да са си били тези сънища...

На третия ден само лежах в градината и чаках вечерта. Другите ходеха насам-натам но мен ме мъчеха мисли – тежки мисли. Ако го направя, как ще бъда нататък, как ще се помиря със себе си и със Света? А ако не го направя? Не, няма да го направя, някой друг да го стори! Лесно е това, всеки може да го направи! За пари всеки ще го направи, а много и без пари биха го сторили! Когато Господ ми се яви на вечерта на третия ден, това му и рекох. Не си прав, каза Той, това, което те моля е най-трудната задача за човека, защото трябва да е жертва, да боли вовеки и да разбираш, че е жертва, когато го направиш. Никой, дето ще вземе пари за това, няма да го разбира, нито ще вярва. Ти само можеш, рече. Не, още не мога, Господи, отвърнах му и се обърнах към дънера на дървото, до което бях постлал плащеницата си. Гръб бях Му обърнал, но пак пред мене беше. Пак ще дойда утре, рече.

На четвъртия ден застана до мен още от сутринта, ходеше до мен без образ, само дух чист и светъл. Показваше ми всичката красота и любов по света, която щеше да остане самотна без Него, но и без моето дело. Пясък като скъпоценни камъни проблясваше под сандалите ми. Небе като безкрая обгръщаше ме и ме правеше на облак. Вятърът носеше мирис на сладък прах, на конска пот и на млади момичета. Шумът на листата в клоните беше като шепот на звездите, които през деня не се виждаха, но бяха с нас всеки миг от живота ни. Когато отпих вода от паничката до кладенеца, усетих гърлото си хладно и живо. Когато натопих ръката си в коритото за водопой, кожата ми се сля с водата. Когато погалих сухата трева, усетих жегата в жилките ú и силата в острите ú листа. Цял ден Той ходи до мен и всяко нещо, което поглеждах, помирисвах, докосвах, чувах... – Той го правеше част от мен на мига, и мен правеше част от него. Когато дойде вечерта, бях изтощен да бъда едно със Света. Седнах, не, паднах направо на сламата пред обора, където бяхме спрели за вечерта. Разбра ли сега? – попита Той. Разбрах, рекох аз. Съгласен ли си тогава? – но аз вече бях заспал дълбоко и от много нощи насам не сънувах нищо. Бях едно със съня.

На петия ден още със събуждането си се огледах за Него. Нямаше Го във видима форма, но знаех, че е навсякъде. Огледах се и видях старо смокиново дърво. Избрах си да Го видя в него – прегърнах дървото и казах, ще го сторя, Господи. Разбрах какво искаш от мен и каква роля си ми отредил. Само Синът Ти, Господи, има сили да бъде едно със Света. Аз съм малък и ще сторя онова, което искаш от мене. Кажи ми как искаш да го направя?

Почини си утре, рече Той, а вдругиден, щом превали полунощ и в градината дойдат стражите, ти иди и целуни Сина ми по устата.