автор: tiamat

„Човекът е най-лесно ранимото, но и най-жестокото животно...-такива мисли се въртяха в главата ми докато го гледах как отпива от бирата на големи глътки и гризе пилешко крилце.
. Един кокоши живот е прекъснат, за да се наядем, но кой ти мисли за това. Толкова са ежедневни тези неща и така сме им свикнали, че не си струва да се мисли по темата. А мен ме болеше. Болеше ме от очите му. Изяждаха. Чувстваах се наранена. Нещо по-лошо-позволих му да разбере това и тогава ме оглозга до кости. Разбирам го. Беше гладен. А и кой си хаби ножа да стърже напразно по пилешка шия, ако не иска да изяде пилето.
- Искаш ли крилце?-попита ме.
Направо ми се повръщаше. Наговори ми куп глупости, а сега ми предлага крилца. Да не говорим, че беше изял и моите собствени. Първо ги прекърши. Тогава се чудех защо. После ми стана ясно. Но късно. От мен вече беше останал само скелетът.
- Не искам да ям.
- Много пушиш- каза Ангел, просто за да каже нещо, защото тишината беше започнала да става тягосна.
Идеше ми да му изкрещя,че е казал вече достатъчно. Премълчах и дръпнах дълбоко от цигарата. Исках да си вървя, но останах. По навик. Както едно време, което не можех да върна. Дали ще ми говори още глупости. Близка съм му била и за това си позволявал... и това били нищо и никакви думи. Аз съм била много тъпа, щом не съм знаела основното. И какво съм искала-някой само да ми повтаря,че ме обича.... Сега вече щях да повърна. Утре ако отида посинена на работа ще кажа на всички,че са пълни балъци и не разбират от близост.
- Едно време имах котка и като ми се мотаеше из краката, го подритвах. Тя отхвърчаше встрани, но падаше все на краката си и забиваше ноккти... Не ми се обиждаше- подхванах аз- Или поне не ми каза...
- О, какви ги дрънкаш, ти се напи.
- Напих се и ми се повръща. Идат пости, така че дояждай тия крила като за последно и да си ходим.
- Отиваме си. И да не си ми се обадила. Без лигавщини.
Само се усмихнах. Вече му се обаждах, за да го дразня. Откакто ми изяде крилата ми беше далечен. Човекът е най-ранимото животно. И най-жестокото. Храни се със себеподобни, за да оцелее. И го приема за нормално. Но този тук прекали. Обичал ме. Разбира се. И дядо ми колеше кокошките защото ги обичаше. И казваше,че няма по-хубаво от млада кокошка за вечеря...
Не исках да ме обича. Не и така. Пости са. Не му звъня. Въздържа се. Но като минат, пак няма да се обадя. Няма за какво, оглозга ме до кости. А и знам, че няма да му липсвам. Ще си поръча пресни крилца за бирата.