автор: gumbert

от Робърт Фрост

Дори и този свят (не най-добрият от всички светове)
Наистина да е суров и мерзък,
Както в туй ни уверяват главите учени
(почтително говоря тук за тез особи),
Да го проклинам – и нас със него заедно – аз не бих могъл.
Защо да хвърлям сили тук напразно,
И по-добре е страниците на обратно да прелистя
В разговор с певци от други времена,
Животът им наистина е бил суров и непосилен,
И въпреки това – за тях той бил е даденост,
те в бъдещето не надниквали дори,
И чужди някак си на свойто време –
незнайни в неговата сянка,
Те своята Диана искрено възпели
а с римите си нарисували старинни писмена
На варварски латински: тоест, към нас те се обръщали,
товара тежък свой на гръб понесли –
И ver aspergit terrav floribus!*
{* Пролетта посипва със цветя земята (лат.)}

Скъпи мой, академико! Струва ли си тук
Да споменавам, че шут не си бил
Нито при Карл, нито при някой друг?
О да, ти сам на себе си си бил неравен –
Но друг шанс имал ли си ти при таз съдба -
Да тлееш там, обгърнат в мъглата на двореца,
И твойто пламване би значило да изгориш
в борбата.
Ясно е, тъй казват, Вергилий ти не си бил.
Но все пак важното е, че си бил – а Вергилий
Във гроба свой изгнил.
Отговори ми, като педагог на педагог:
Нима ти можел си да съдиш свойто време? По никой начин –
За нашата епоха толкоз малко знаем!
Но днес с драскачи пълно е у нас,
Повтарящи едно и също, сякаш знаят - кое и как,
А този свят непоправим е, той е невменяем,
И затова ще им простим
Неразбираемите думи – но не ще ги извиним:
Той е невменяем и непоправим.
Възмущават се и викат, че не им харесва
днешния социален строй. А ние с теб ще можем ли
Статистиката като дъвка да преглътнем някак?
Та по-добре във зимен сън със тебе потънем!
Отколкото таз необятна пустота
Лицата ни да изкриви във спазъм.

Не може никой правилно да оцени
времето, в което той живее. Ще трябва
да приемем хипотезата за постулат:
Светът не е враждебен нам. Дадено, мой брат.
При тоз подход полезен е диспутът,
Днес, когато хилядолетието е към своя край.
Ще можем ний да кажем,
Чия епоха е била по-низка, чия пък е била по-хубава
(нека са наравно – или, поне, тук важен е единствено
оценъчният ни критерий).
Е, хайде, започни ти пръв... Още от Адам
Навсякъде било е пълно с кал – така е по закон, за жалост:
И долни са примирията и войните
(за което ще поставим на полето nota bene),
Ако пък за вярата говорим, - и тя навред
Върху нечии кости се гради...
Да, вярно е това. И добави към туй: поетът
ту е Арлекино, ту пък Пиеро
И, като някакъв слепец на сцената се мята той назад-напред
(за което ще поставим на полето nota bene),
Отново с тебе съм съгласен. Но има разлика между
епохите ни, влезли в спор за тази чест,
коя по-лоша е от двете
(Или пък няма разлика, а само някакъв критерий).
Та, ето значи: тоз свят е изкривен пространствено –
Постигнал своята безкрайност, той се изправи пред
своята нищожност,
И всички вкупом рухнахме в безкрайността –
Като микроби под нечий микроскоп...
Та къде е разликата в туй? Тук нашите епохи си приличат:
Вий също бяхте сбирщина от червеи
И също тъй се гърчехте, треперехте,
Но микроскопът бе окото Божие.
Богът или пък безкрайността – тук става дума
Само за това, как терминологията ще интерпретираме.
Дали е схимник, или пък химик – той се измъчва
От едно и също нещо: за какво дошъл е тук, на този свят
И защо преследват го по земния му път
Безброй нещастия и мъки?
И тук пред този аргумент – макар и тъй печален –
Научният подход постигна мир с подхода клерикален.

Твоят Палатински клас. Придърпваш дневника към себе си,
И казваш: „А бихте ли произнесли вий латинското „уви”?”
Но тази дума не подхожда за твойте паладини.
Зад чиновете седнали са лъвове едни!
И, учейки тез рицари да скланят
Трудните глаголи у Хораций,
Твоите ученици не могат да не скланят
главите си над темата извечна,
макар и доста мрачна, но все пак християнска:
всички ни измъчват грехове,
А смъртта е винаги, както и да го извърташ – тъй близо...
Молитвените стихове – все пак стихове са:
Дали е pater noster, дали memento mori *.
{*Помни, че смъртен си (лат.).}
И печалната ни земна участ –
не води до спасението във висшия му смисъл.
Ех, ако само можеше да я поставим
под чиновнишки контрол,
И основата на нашето спасение да заложим
във държавния стандарт –
Тогава всичко би било наред!
Но тази цел (и нея съм готов аз да възпея) –
Остава някъде за следващия век.

Всичко казано дотук са мисли
За понятия общи, за чужди някакви реалии.
Какво е туй човекът? Нищо – или пък само е обект
на Божиите умиления и печали.
Философът следваше по пътя на своите универсалии
И явяваше на всички истините абсолютни –
А в тях пък, както ни показаха годините житейски,
- ни истина, ни абсолют.
А зайчето в цилиндъра на фокусника
крие свойте тайни.

Да, една със друга епохите тъй много си приличат.
И както и да възразиш на мойте думи –
Аз прав ще съм: и хващайки се за твойте думи,
Както виждаш, сам за моите се хващам.
Вековете си приличат. И нищо ново никъде и в нищо.
Позволи ми да доложа туй на краля.
Пламъкът на огъня навред е прекалено слаб.
Да, ти си аристократ, аз пък – либерал
(смисълът на тази дума неизвестен ти е бил) –
Това пък значи, че изисквайки любов,
Аз приемах мнението на всички,
И във всякакви дебати, докосвайки
ръката ти в далечината
Изричах аз: „Прекланям се пред твоите стихове”.

Измежду тях прекланях се пред твоята „Епитафия”.
Веднъж отбих се в гробищата просто ей така:
Там някакъв чудак поливаше със лейка
Могилата семейна – сякаш там роднина негов
се измъчваше от жажда.
А мен пък повече вълнуваха ме датите:
Роден еди си кога – погребан еди си кога.
О Боже, какъв диапазон!
Живял е онзи сто години без почивка,
А друг пък – някакви си три часа –
и стигнал свойта спирка,
И всички заедно – заспали са един и същи сън.
И всички сме в очакване на нещо, към нещо все стремим се.
Прогрес, наука, равенство, делата наши – те ни занимават.
НО ЕЙ ГИ ДВЕТЕ ДАТИ, А ПОД ТЯХ –
ЕДНА ЧЕРТА. И ТУЙ-ТО! НИЩО ДРУГО СЛЕД ТОВА.
ПЕЧАЛНА НАША ОБЩА УЧАСТ!
Каква безсмислица! Ненужно никому разпадане!
Превръщайки се пак във прах,
Изчезват раси и народности,
И ако някой заридае неуместно –
То аз не ще ридая. Със плач не ще промениш
ти този факт, че всички пак ще се превърнем в прах.
И ще потънем някъде във тъмнината,
А заедно с нас и наш,те страсти, надежди, слава
и богатство
в индианска нишка ще заситнят към гробищното
братство –
в компанията на таланта и ума.
Създаде Бог света, и след като възлюби го,
сам Себе си благослови.

Аз помня твойте думи: „Memento mori”...
И моят път привършва във житейското море.
Когато пък смъртта навеки ме споходи,
тогава нека там, на моя паметник изпишат
подобно надписа на твоя гроб:
„С живота скъса тъй, сякаш бе любовница”.


Превод: gumbert




АКТУАЛЬНЫЙ УРОК


Пускай наш мир (не лучший из миров)
И вправду так уж мерзок и суров,
Как это слышно от высоколобых
(С почтеньем говорю о сих особах),
Его - и нас - проклясть я не готов.
Чтоб даром не мозолить ягодицы,
Уж лучше вспять перелистну страницы
И обращусь к певцам других эпох,
Чей век бесспорно был суров и плох,
И все же жизнь они воспринимали
Как данность, не заглядывая в дали,
И веку не ко времени придясь -
И потому не выйдя в ранг известный,
Свою Диону воспевали честно
И рифмами вычерчивали вязь
На варварской латыни: то есть связь
Тянули к нам, тащили тяжкий груз -
И ver aspergit terrav floribus! *
{* Весна осыпает землю цветами (лат.).}

Мой академик! Надо ли о том
Нам говорить, что не был ты шутом
Ни Карлу, ни кому-нибудь другому?
О да, ты был неравен сам себе -
Но был ли шанс иной в твоей судьбе?
Ты тлел в тумане царственного дома,
А вспыхнул бы - так и сгорел в борьбе.
Ты был, как говорится, не Вергилий.
Но ты-то был - Вергилий гнил в могиле.
Ответь, как педагогу педагог:
Ты мог судить свой век? Никак не мог -
Мы про свои века так мало знаем!
Но нынче много есть у нас писак,
Твердящих, будто знают что да как,
А мир неисправим и невменяем,
И потому проститься должен им
Невнятный слог - но мы не извиняем:
Он невменяем и неисправим.
Они вопят, что социальный строй
Им не подходит. Ну, а мы с тобой
Смогли бы статистическую жвачку
Сживать и съесть? Да мы бы впали в спячку!
От этой необъятной пустоты
Тебе и мне свело бы спазмом рты.

Никто не может дать оценку дням,
В которых сам живет. Придется нам
Гипотезу принять за постулат:
Мир нам враждебен. Принято, собрат.
Полезен диспут при таком подходе,
Когда тысячелетье на исходе.
Теперь должно быть нами решено,
Чей век гнусней, чей краше (пусть равно
Одно другому - иль, по крайней мере,
Тут важен лишь оценочный критерий).
Начни-ка ты... С Адамовых времен
Есть грязь повсюду - уж таков закон:
Грязны и перемирия и войны
(что nota bene на полях достойно),
А если речь о вере, - и она
Повсюду на костях утверждена...
Да, это верно. И добавь: поэт
То Арлекином, то Пьеро одет
И, как незрячий, мечется по сцене
(Что на полях достойно nota bene).
Опять согласен. Но отличье есть
Меж двух веков, сразившихся за честь
Дать худший образ на своем примере
(Или отличий нет, а есть критерий).
Так вот: наш мир пространством искажен -
Став беспредельным, стал ничтожным он,
Мы в бесконечность провалились скопом -
Микробы под ничейным микроскопом...
Где ж разница? Тут сходство наших дней:
Вы тоже были скопищем червей
И также содрогались мелкой дрожью,
Но микроскопом было око Божье.
Бог или бесконечность - речь вести
Тут должно лишь о том, как подойти
К интерпретации терминологий.
И схимника, и химика мрачат
Одни мученья: для чего зачат
И для чего его в земной дороге
Мучения преследуют столь многи?
На этом аргументе - пусть печальном -
Сошлись подход научный с клерикальным.

Твой Палатинский класс. Журнал придвинув,
Ты говоришь: "А не могли бы вы
Произнести латинское "увы"?"
Нет, это слово не для паладинов.
За парты сели истинные львы!
Пока ты учишь рыцарей склонять
Горациевы строгие глаголы,
Ученики не могут не склонять
Свой разум к теме хоть и невеселой,
Но христианской: всех гнетут грехи,
А смерть всегда, как ни крутите - вскоре...
Стихи молитвы - все-таки стихи:
Что pater noster, что memento mori *.
{* Помни о смерти (лат.).}
Земная наша скорбная юдоль -
Не для спасенья в высшем смысле слова.
Ах, кабы под чиновничий контроль
Его поставить, заложить основу
Спасенья в государственном порядке -
Тогда бы сразу стало все в порядке!
Но эта цель (ее готов воспеть я) -
Для следующего тысячелетья.

Все это, в общем, мысли на предмет
Понятий общих, чуждые реалий.
Что человек? Ничто - или предмет
Господних умилений и печалей.
Философ шел путем универсалий
И абсолютных истин видел свет -
А в них, как годы жизни показали,
Ни истины, ни абсолюта нет.
У кролика в цилиндре свой секрет.

Да, век от века трудноотличим.
Как хочешь возрази словам моим -
Я буду прав: ловя тебя на слове,
Я, как ты видишь, сам себя ловлю.
Век с веком схож. Нигде ничто не внове.
Изволь сказать об этом королю.
Накал огня повсюду слишком мал.
Да, ты - аристократ, я - либерал
(Ты раньше слова этого не знал) -
А это значит, что, любви взыскуя,
Я принимаю сторону любую
В любых дебатах, и к твоей руке
Я прикасаюсь в нашем далеке
И говорю: "Твои стихи люблю я".

Средь них и "Эпитафию". Однажды
На кладбище зашел я просто так:
Из лейки поливал один чудак
Семейный холмик - словно там от жажды
Страдал какой-то родственный костяк.
Меня же больше волновали даты:
Рожден тогда-то - погребен тогда-то.
О Боже, как велик диапазон!
Тот прожил сотню лет без остановки,
Тот - три часа, не приподняв головки,
И все ушли в один и тот же сон.
Мы все чего-то ждем, хотим чего-то.
Прогресс, наука, равенство, работа
Нас занимают. Но одна черта
Меж датами двумя черту подводит
Под этим всем - и больше ни черта!
Так что же с нами всеми происходит?
Какая чушь! Бессмысленный распад!
Собой земную умножая массу,
Уходят в прах народности и расы,
И если кто-то плачет невпопад -
То я не плачу. Не изменишь плачем
Тот факт, что все мы ничего не значим,
Все постепенно отойдем во тьму,
Что страсть, надежда, слава и богатство
Уйдут гуськом в кладбищенское братство -
В компанию к таланту и уму.
Бог создал мир и, возлюбив его,
Себя благословляет самого.

Я помню, ты писал: "Memento mori"...
И я окончу путь в житейском море.
Когда же смерть повалит наповал,
Пусть люди выбьют на моем надгробье
Твоей могильной надписи подобье:
"Он с жизнью, как с любовницей, порвал".

Перевод Н. Голя