автор: 4a4e

Защо откъсна дъхавото цвете,
което доверчиво те посрещна
сред горските покои, дето
довела бе те любовта ти днешна?

Не могат да се бранят цветовете
от алчните ръце на обожатели -
умира бързо стръкчето, отнето
от влажната прегръдка на земята.

В миг блясва като рядко откровение -
пробужда нещичко познато,
преди да се превърне във прозрение
изчезва знакът на съдбата.

Ще се опиташ може би след време
отново да намериш красотата.
Ала тревата - не от отмъщение -
пътеката ще скрие безвъзвратно.