В Търсенето се натъкваме на неочакван проблем - няма метод за търсене.
Не само че няма, но не може и да има.
Самото търсене е нещо забранено,
безсмислено е, възможността да преценяваш при липса на обективност и да
продължаваш със сравненията които биха били правили едно търсене възможно - липсва.
Когато търсиш, трябва да имаш в себе си представа за това което нямаш и това което имаш - сравнението е между това което е при теб и това което не е, затова самото търсене е само илюзия - това което не е тук, всъщност въобще го няма, а това което е пред нас е всичко което съществува - реално няма с какво да бъде сравнено и как да се избяга от реалността и от постоянните факти - единствената реалност е това което е в този миг пред нас, това не ни дава възможност да напускаме с цел "търсене", не ни дава възможност друга освен да си въобразим че нещо в реалността го няма, не е такова каквото искаме, не е като в илюзията идеална, това ни кара да загърбим реалността и да се захванем със стремеж към постигане на илюзията - процеса на "търсене". Подменя се и се разменят двете крайности - това което го няма става нашата нова реалност и се настанява като цел пред очите, въпреки че е илюзия, идеал който не съществува, а това което е реално, но пълно със нормални и симпатични дефекти става несъществуващо, защото докато търсим ние бягаме, забравяме за реалното, за средата, намираме единствено крайностите.
Търсенето е невъзможно, но това е което правим. Да искаме да търсим е излишно, защото не е възможно да правим нещо невъзможно, не е възможно да "търсим" след като няма такъв процес и метод. Но понеже това е което искаме, затова го и правим - знанието за това как не е възможно да се търси, е подготовката, това е метода по който се търси - знанието че няма такова нещо,
а знанието че няма такова нещо не ни оправдава и не ни прави нетърсещи, оправданието за нашето бягство към нереалното е самото желание да искаме него - нереалното и невъзможното, така че това което правим, това сме ние - в процес на търсене. Невъзможни!