автор: rumi

Нестинарско хоро се извива.
Палят въглени боси нозе.
Танц танцува мома самодива.
Блян бленуват пленени мъже.

Люта болка не сещат краката.
Само пламък в безумни очи.
Полюлява се кръшно снагата.
Онемяла тълпата мълчи.

А в иконата - свидна реликва
свети огънят , пръска искри.
Жарки устни нашепват молитва.
Сърце - рана, гори ли , гори.