автор: adara_2211

Мама маца се окоти
не с едно едничко коте,
ами с четери мъничета
мустакати палавничета.

Бяха малки като мишки
с опашлета тънки нишки.
Бързо малките мишлета
се превърнаха в котета
със ушички и мустачки
и със щръкнали опашки.
Всички много са игриви
ала много са и мили.
Любопитни за стотици
малки, палави, мъници
Всяко коте е различно
с нещо свое е типично:
Сивчо – сив е то се знае
Черньо – черен кат нощта е,
Мърчо мърка и не спира,
Слушко пък от дума не разбира.
Всички гушат се при мама
само Слушко пак го няма!
Де го, никой го не знае
нейде вънка сам играе.
Мама вика го отново
- Яденето е готово!
Хайде Слушко на обяд
ще играеш после пак!
Той се прави, че не чува
и на воля си лудува.
Нека вика мама Маца
Слушко висва от асмата,
малки лапички размята
и се смее над земята.
Мама Маца се тревожи,
на другите масата сложи
и се втурва да издирва
де е детето немирно.
То обаче не разбира
и не ще да се прибира
Майка си не ще да слуша
качва се по крива круша
и от нея със подскок
право в близкия поток!
Пльос, в студената вода
котето се озова!
И повлече го потока,
и намокри се горкото,
а сега какво да прави
хич не иска да се дави!
С всичка сила взе да плаче
непослошното юначе!
Иска в мама да се гушка,
обещава, че ще слушка,
няма вече тъй да бяга
с всички на обяд ще сяда
няма да се крие от мама,
а ще и е първа отмяна!
Плаче, вайка се и вика
тъй отчаяно мъника!
Мама чува отдалече
и набързо се завтече
чедото си да спаси
от студените води!
Хваща го със топла лапа
и издърпва от водата,
бързо с кърпа го завива,
че така се как изстива!
У дома го тя прибра
Слушко уморен заспа.
А през следващите дни
болен на легло лежи,
слуша мама и веч знае
че е чудно да играе,
ала мама кат не слуша
лоши работи се случват
затова е най-добре
мама да слуша всяко дете!