автор: bedstvieto

Това си ти...Майка ми те нарича любов,за мен ти си съдба.
Аз вярвам в магията, знаеш ли?Ние си имаме наша магия.Виждам я в теб,в побелелите ти коси,в тъмните ти очи,в малките бръчки около очите ти,сладки като захарни пръчки,които толкова обичам да целувам.Не мога да забравя вкуса ти,пенливо шампанско с горчив черен шоколад.Не искам да ти се наситя!Не искам да спирам въздишките...тежки, жадни, влюбени...като мен самата.Още събираш ята пеперуди в стомаха ми,както първия път, в първия ден,на нашата среща. Правиш го с вълшебството, скрито в един поглед.Изпълнен с желание.После дрехите се плъзват,като морски отлив.И аз заспивам под одеало от звезди.Мирна и щастлива,спокойна, че ти си до мен.Защото ти знаеш как да укротиш вятъра в мен.Как да приласкаеш бясното диво,което спи в нежното ми тялои да го накараш да лиже покорно ръцете ти. Майка ми казва, че това е любов.Аз те наричам съдбата, която толкова одавна се надявах да срещна.