автор: betty

Вятърът проплака и се сгуши
в пазвата ми - лудост закъсняла.
Тръгнахме задъхано - не биваше -
сянката на друг е притъмняла.

...Любихме се алчни и безпомощни...

После ти заспа, а във косата ти
две светулки светеха умислени.
Падаха листата и ти шепнеха
думите ми с нежност непоискана.

Вятърът целуваше гърдите ми
с кадифенохладни гузни пориви.
С тази риза от треви измачкани
всичко бе и просто, и безсмислено.

До сутринта, когато
цветята на прозореца заплакаха,
със теб се любихме заради другия.