автор: azur

Ще тръгна по пътеката
пак боса
ще галя лунните лъчи
по пясъците пак ще прося
за твоите очи.
В тишината ще заключа
загубилата се душа
в недрата на земята,
в утробата
в алчността.
Ще тръгна по пътеката
пак боса
в ръце ще те държа
от камъните звук ще търся
там някъде в песента .