автор: slava56

Много болки ме преболяха...
Но докрай ще остане една:
че не раснах под бащина стряха,
че се помня все в чужди гнезда.
Бях свободна сама да решавам.
Бях свободна дори да греша -
без страха, че ще бъда наказана
от бащина тежка ръка...
Свободата е нещо двусмислено.
Свободата е радост и страх.
Всеки миг търся своята истина -
в свобода или в робство живях?
Не робувах ли на предразсъдъци?
И - в страха да не сторя грях -
ще успея ли утре да бъда
туй, което до днес не бях?