автор: DoriN

Тъжно ми е днес,
защото ти не си до мене,
защото чувам вятъра как стене.
Тъжно ми е днес.

Защо се случва все така,
че търся аз разбиране, а мъка
прокарва пътя ни с разлъка?
Защо се случва все така?

А всичко беше тъй красиво!
Светът се вмиг преобрази,
когато в него влезе ти.
Сега вали, навън е сиво,
а всичко беше тъй красиво!

Съзнавам своята съдба -
мечти несбъднати да гоня
и сълзи кървави да роня
във непрекъсната борба.
Съзнавам своята съдба!

Смили се, Господи, над мен,
дари ми огъня нетленен!
Животът, казват, е безценен
и все по-хубав с всеки ден.
Смили се, Господи, над мен!

21.03.2009 г.