автор: Usmiv4ica

Клуба по екстремни спортове

- Изчакай там! – нареди ми кратко инструкторът, посочвайки ъгъла, в който цареше добре организиран безпорядък от раници, въжета, чували и друг предмети с неясно предназначение.

Стоварих се кротко на един от чувалите и заизчаквах. Междувременно залата започваше да се пълни с хора. Като изключим децибелите, на които разговаряха, нищо от външния им вид дори не загатваше за екстремност. Никакви шарени гребени по главите, никакви забележителни татуировки... Поне обица на вежда или на нос да бях забелязала! Нищо, казвам ви, нищо! Доверието ми в терапевтката отново главоломно се сгромолясваше. Със същия успех можеше да ме изпрати и в пенсионерски клуб по бродерия.

- Здравейте всички! – откъсна ме от наблюденията ми гласът на инструктора. – Това е вещицата, на която отнели метлата за злобно поведение и затова сега е леко депресирана. Не я дразнете! Терапевтката й ми е приятелка и й обещах да опитаме да я поразведрим.

Идеше ми да се навра в чувала! По жалка и унизена не се бях чувствала от първото си ходене на бар. Тъкмо бях навършила сто и една. Супер вълнуващо преживяване си беше до момента, когато един вещер ме попита, искам ли да ми покаже вълшебната си пръчица, а аз ентусиазирано му отговорих, че с удоволствие бих я пробвала. Само че тогава поне имах метла и когато с известно закъснение осъзнах причината за нестихващия смях, веднага духнах с нея. А сега! Сега ми оставаше само да ги изгледам свирепо, което и направих. Ефектът надмина очакванията ми. Свирепият ми поглед срещна единствено стените на празната зала.

- Хайде, докога ще те чакаме! – някакво момче категорично прекъсна ококорването ми.

Скочих, догоних ги, сгуших се на една от седалките в микробуса и не запомних нищо от пътуването. Бях твърде заета да се удържам да не се пъхна под седалката.

Пристигнахме до някакви скали. Не много стръмни... ако имах метла, разбира се. Но като гледах момчетата и момичетата, които подскачаха по тях като скакалци, започнах да развивам фобия от височини. В главата ми започваше да се оформя поредното подозрение относно терапиите... Но преди да се изясни, бях отново грубо прекъсната.

- Хайде, цял ден ли смяташ да си седиш на тревата! Ела да те обезопася!
Ако някой ви е казвал, че вещиците не се плашат, грешите! Само са научени да не го показват. Така че, изкрещях мислено от ужас и му отговорих нагло:
- Никакво обезопасяване! Давай клиновете и казвай къде трябва да стигна, момченце!
Опита се да ме разубеди. После да ми изнесе лекция за безопасност. Да ме затрупа със съвети. Пак да ме разубеди. Аз само си гледах нагло и свирепо. Ни за миг не пролича, че нищо не достига до мозъка ми, къпещ се в ужас.
- О, я стига си ми опявал! Недорасал хленчо такъв!
- Потроши се цялата, щом толкова настояваш, вироглава госпожичке!
- Смотаняк!
- Самовлюбена глезла!

След подобно нахъсване забравих за новооформилата се фобия, грабнах нечии клинове и щурмувах скалата. Отстрани не изглеждаше чак толкова гладка ... Запъплих. Онзи продължаваше да крещи. Нямах време да му отговарям. До върха имаше поне десетина километра. Слънцето очертаваше извивките на потника по гърба ми. Хлапетиите от клуба си разказваха вчерашни историйки и се хилеха, докато прелитаха край мен. Инструкторът продължаваше да крещи. Вече пресипнало. Аз си пълзях нагоре.

Мисля, ясно доказах, че не съм за пренебрегване. Вечерта, когато се опита да ме свали от скалата, за да сме си тръгвали, го пратих разярено при майка му и той бързо капитулира. Щял да се върне да ме прибере на сутринта.

Шум от двигател. И най-после спокойствие! Щурци, птички и хладни капки дъжд по изгорялото на гърба ми. Прелест! Продължих обнадеждено катеренето. Обещах си на сутринта да го изгледам снизходително от върха. А и вече бях доста умела и бързо намирах ръбове и пукнатини, на които да се задържа. Ръка, крак. Ръка, крак... Тъкмо да започна да усещам живителния ефект от антидепресивното лечение и пръстите ми се хлъзнаха по мократа скала. Полетях надолу, размахвайки ръце и се вкопчих в първото попаднало ми люляково храстче...

Дъждът си продължаваше. Методично и разхладително.