Днес светът е от вятър.
Хоризонтът - от облаци.
Почва пролет наопаки,
няма помен от розово.
Вятърът се промъква
под врати, през ключалки,
мислите ми разбърква,
сръчква ме откачалката.
Имал спешна задача,
ту назад-ту напред
се развява и крачи -
вятър твърде зает!
Вятърът опакова
тази пролет в кутия
и ще ме очарова -
изненада се крие!
Утре като настане
и денят се събуди -
ще разтъркам очите
и ще бъда учудена!
Пред вратата,
на прага ми,
е подхвърлил една,
със цветчета в косата,
пролетна суетня.
21 март 2009 г.