Любовта ти?
Тя е за друга.
Аз съм само приятелка.
Да се свикне с това е трудно,
но... така е решила съдбата.
И на толкова бях съгласна -
само да чувам гласа ти,
да те докосвам понякога,
да посещавам съня ти...
Но, питам се - има ли смисъл
за тебе тъй дълго да страдам?
До края ли ще съм орисана
да пея все тъжни балади?