Нотка
още ли е смачкана тревата
на мястото
където лежахме завити с облак
и кой така я смачка
под чий поглед
дали и друг си спомня
облака и птицата
кръжаща над мига
и че прегърнати лежахме
а птицата над нас
чертаеше знаците на времето
* * *
яви ми се насън не Бог
а неговият двойник
беше също тъй невидим
но въпреки това
лесно бе да се познае
че е тук
и че това все пак
съвсем не е той
Превод от полски:
Иван Вълев