автор: ariel_b

Зад миглите ми залез е, когато
нощта узрява в тъмното навън.
Не те очаквах, мое смугло лято.
Ти идваш, но това е само сън.

Към мен по котешки пристъпваш.
Очите ти са облак нежносин.
Събличаш ми съня на мръкване
и галиш пясъчните ми коси.

Ръцете ти задъхано ми шепнат.
Разказват ми за птици и море.
Нощта си тръгва, без да трепне.
При мен остава смуглото небе.