автор: tiamat

Индигово...Изтекли във небето теменуги,
на фона на панели и реалност,
сглобена от безцветно несънуване.
Сънувам себе си,
а утрото-копнее да събуди Другата,
небето да се слее със панелите
и да се сбъдне нещо неслучайно.
Случайностите ми живеят в сънища
със цвят на теменуги и отлитане,
които не миришат на пробуждане,
но в пазвите си скрили са звезди.
А денем-пак изтичам по стъклото
на счупения ми прозорец,
завързал в раната си много пътища
неслучване.
За сбъдване жадувам аз-случайната
и се потапям във индигови обятия
на нощ, облечена във рокля от изтекли теменуги,
Но се повтарят само неслучайности.
Случайните
са мигове безкрайност
Но своя миг не надживяват никога.
И дишат само във съня...
А Зад панелите-
Привидна пустош-
Изтекли във небето теменуги....