/по Емили Дикенсън/
Когато нощта разпусне косите си
и дръзко целуне луната,
тогава вятърът дърпа завесите.
...Чувам смеха ти във мрака...
Когато само екранът фосфорно свети
и буквите парят очите ни-
Къде си? Коя си? Обичам те!
Тогава си тръгвам завинаги...