Да си доспивам блажено
в люлеещ
унесен хамак
да ме събуди гальовно
най-нежния лъч
топлина,
да си мижа вече будна,
усещайки
светлия ден,
без да потрепвам, с магия
задържайки хитро
мига,
да си надникне стъпало
под пъстрия
летен чаршаф,
гръб да протегна сънено,
а ти... да ме чакаш
с кафе...