автор: Slepecyt

Моята обич е толкова земна -
всеки ден я обличам във кал.
И потъвам във нейните бездни,
безнадеждно от грях полудял.

Моята обич е някак си зверска,
с черни лапи по бели цветя.
Днес от обич съм малко изперкал,
нощем в тихото тихо крещя.

Пред очите се стеле забрава
като гъсти въртопи мъгла
и краката ми тежко нагазват
във водата на морския бряг.

После нищо. Морето приспивно
залюлява над мене вълни.
Да си буден е крайно наивно.
Да обичаш, простете, е дим.