автор: Gligor

Петарчо Пъпката един път написа некво стихотворение отнесено накамто жипитката и язе като се исказах у хоремаго по него (по стихотворението а не по Петарчо), и на ората толко им ареса та го излачиха у стенвесника о читалището с печатани букви ебаси.
Те го те стихотворението.

Плътонично

Клечех във дворъ сас свалени гашти
и мидитирах фзрян в отсрешниа салкъм.
Мерише и цъфти, ма млого драшти -
си мислех в ритама на шакадъм.

Хей моме, ти ф уркестъра ма фърли,
запрати ма напрао ти у джаза,
най гиздава от сички грацки гърли,
но що ма гледаше с таквъз умраза?

Все ма утблъскваш, бегаш ми по тъча,
глей как снагата ми испуща фиромони,
от мене почна да старни и пърча,
тъй р`ийш ли съм силно се расгонил.

Те го те и исказването ми.
Като се облегнем на бита и дошевноста на сеяните по нашио край, моем със достатачна близос да отбележим, че стихотворението е светал пример за нерасвързаните връски между градо и селото ебаси. Иначе нема как да се расбере що ена грацка преставителка на женскио вид (у скоби гърла), мое до текава степен да заглавичка селскио герой, че он без проблеме да пъшка мошно, да души салкъма, да си мисли за пърчовини и да пази равновесие еновременно, без да се даржи напримерно за дунята.
Тва къде му изпуща снагата у тоа напрегнат момент, авторат му вика фирумони, ама на мене по ми прелича на кльофаци, в саотвествие със останалиа пейсаж. И тука се разминева леко стихотворната езмислица и дествителноста. Защо нема сеянин у Добролево кой да не знаа, че първо требва да се испашкаш мошно и докрай, да се истаркаш криволево с неко репей, да заринеш с крак происведениа охльов, да си дигнеш гащите и чак тогива да се расгонваш като пърч. Иначе се поевява проблем със дигането на гащите, по пречина на запречване от расгонениа дрогар и мое да станеш за резил, ако некоа комшика те оглежда гяволито прес стоборо ебаси.
Има още ено нещо. У Добролево трудно мое да прекараш духовата музика да ти свири, кога ти се трудиш на тиферич, та да те фърлат после като свършиш у оркестъро, ама тва че го земеме за ходожествена езмислица, що и без тва си не може у ено истинско стихотворение, сатворено сас мерак.
По заглавието не моем се происнесем, що незнам кво е плътонично, ама звочи ного вазбуждащо в онисон накъмто останалите думи ебаси.