Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 4
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Icy
:: renizah78
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДом
раздел: Разкази
автор: Slava56

Къща се гради. Залък от уста се отделя, настрани се притуря - за къщата да има. Тухли трябват, вар, дъски, пирони... Че и пред майсторите да се отсрамиш - какво да е не можеш да сложиш на трапезата.

... Мълчете, мама, нека покрием един път, да не ни изпревари зимата! После ще има и нови обувки, и дрехи, и за бомбони ще има...Вижте там, разделете си тая мръвчица, да си кусате... Трябва да остане от кокошката и за утре, с какво ще нахраним пак майсторите! Пък като свършим, цял казан с курбан ще има, ще си отядете!
... Успяхме, Господи, най-сетне в истински свой дом да влезем!
-----------------------------------------
- Гоше, да казваш:" Елате да направим къща на кака!"... Ох, Миче, Миче, защо ма остави, Миче! Защо мълча, чедо! На майка сичко са казва, Миче-е-е! Защо, майко не каза, ляк да потърсим по-рано...Гоше, почни от горния край, карай наред по къщите, да не изтървеш някой. Запиши си хората. Ти казвай на мъжете, те жените си знаят кога да додат... Ох, Миче, Миче-е-е, стани да видиш колко гости ти идат, Миче! Стани, майка, да ги посрещнеш!...

Гласът на леля ту се извисява в плач, ту преминава в говор, за да направи нужните разпореждания. После пак се извива протяжно и секва, задавен от непоносимата мъка.
Защо, Господи, защо пак майка изпраща чедото си на път, от който няма връщане?
- Миче, Миче-е-е, трябваше аз да съм напред, майка! - приплаква леля.
- Само в туй ред няма. Господ си знае работата.
- Мама! Искам мама! Искам да ида с мама-а-а! - пищи по-малката ми племенница. Голямата мълчи, очите й са сухи, страшно сухи... Да можеше да заплаче, само да можеше...
Прегръщам малката през раменете:
- Не може, миличко, не може да идеш с мама, тя не те иска там.
- Защо лъжеш, че не ме иска? Мама много пъти ми е казвала, че ме обича-а-а....
- Обича те, как да не те обича, точно затова не те иска. Много е рано за тебе да отиваш т а м. На мама т а м сега и е добре, не плачи. Нали знаеш колко беше болна, сега нищо не я боли. Не плачи, тя те вижда и не иска да си тъжна.
Треперещите раменца се отпускат за няколко мига в измамно спокойствие. После детското телце отново се разтърсва в ридания.

"Елате да направим къща на кака!" И те идват - строги, мрачни мъже с кирка и лопата на рамо. Други инструменти не им трябват. Не им трябват тухли, нито вар, нито пирони...
- Къде ще е "къщата"?
- Там, край пътя, до баба й и дядо й, да има кой да й помага. Че тя, милата, нищо не можеше вече сама да направи. Дали е оздравяла вече, дали е станала на крака?

- Не мога да кажа "умряла". - тихичко нарежда леля. - Като кажа "няма я вече при нас, отиде си", по-леко ми става. Може грях да имам, ама по-добре, че я прибра Господ, да не се мъчи.
- Всички сме гости на таз бялата дюня...

"И рече Господ:
...защото вие сте чужденци и пришелци при Мене."

Кой е нашият истински дом? Този ли, който строим със собствените си ръце и се налага от време на време да ремонтираме, за да можем да живеем в него? Този ли, който ни изграждат другите (с кирка и лопата) и ни затварят в него за вечни времена?

"... земята е Моя"

И в тленното си битие, и след него - все сме чужденци.

Къде е истинският ни дом, ГОСПОДИ?!


Публикувано от valka на 15.03.2009 @ 11:49:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Slava56

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 19:08:09 часа

добави твой текст
"Дом" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дом
от angar на 16.03.2009 @ 08:42:16
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Разтърсващо!
Но кога е написано - сега или преди години?


Re: Дом
от Slava56 на 16.03.2009 @ 14:51:34
(Профил | Изпрати бележка) http://mamas.blog.bg/
Писано е преди около 15 години...не помня точно. Скоро след смъртта на братовчедка ми.
В едно съм сигурна обаче - така ми се изля от душата, не съм променяла нищо...
Благодаря за коментара...

]


Re: Дом
от Slepecyt на 15.03.2009 @ 22:31:47
(Профил | Изпрати бележка)
Пожали, помилуй и спаси нас, Боже, Твоею благодатию!


Re: Дом
от Slava56 на 15.03.2009 @ 22:35:23
(Профил | Изпрати бележка) http://mamas.blog.bg/
Благодаря за съпреживяването...

]