автор: kasiana

Вее вятърът. Вие проклетникът –
този палавник, вей-суховей!
И люлей по балкони прането,
и в ушите ни свойски се смей…

После хуква с далечните облаци
и фучи, и лети побеснял.
Свърнал в миг, на уста с пустословица,
свири с тънък, ехиден вокал…

Доскучало му – грабва ни роклите
и ги вдига – немирен хлапак…
Скрил се после зад близките покриви,
лудория замисля ни пак…

Позабравили детство пшеничено,
със досада кълнем го безспир.
А пък той си лети – безразличен,
клъвнал весело нашия мир.