автор: traveller

В отговор на "Ти" на amfree


Болеше те. Очите ти се губеха
и бяха като полет към познато,
където няма кой да те настига
и няма кой да дебне правотата.
Болеше те. Сълзите ти напираха
и исках да не мога да ранявам,
но трябваше. И даже се разбирам.
Не ми е лесно пак да се създавам.
Болеше те. По всяка твоя истина
аз имах право друга да разкажа.
Не сме еднакви. И дори да искаме
от всяко его с теб да се откажем,
ще те боли. А мен ще ме разкъсва
поредната пробягала ме лудост...
И все пак ми е трудно да присъствам,
когато ме приемаш по принуда,
когато ме преплиташ в световете,
които аз не съм ти пожелавал,
и ми е ново. Късни плодове са
които не посях, когато давах.
Ще ни боли. Дори и да се смеем,
ще ни боли под мислите пресипнали.
Но ще сме ние. И ще оцелеем
единствено в стремежа
да сме истински.