автор: Slepecyt

Това е една не съвсем нова история...
Знам, че Марк Твен е писал разказ с подобен сюжет. За съжаление обаче аз не мога да плагиатствам от него, защото искам да разкажа за едно съвсем истинско (пу-пу, честен кръст!) нашенско изчезване. В случая слонът не беше бял, както е у Твен, а съвсем сив. Освен това не беше подарък от някой махараджа, а съвсем обикновен цирков слон; и слава Богу, защото в противен случай неочакваното му бягство през време на престоя на цирка край Русе щеше да стане политически проблем. Щяха да се появят разследвания, които да потулят нещата, и любезният читател така и нямаше да разбере истината, колкото и невероятна да е тя.

И така. Слонът Гошо изчезна от клетката си в цирк "Добрич" по Трифон Зарезан, във вторник срещу сряда през нощта. "Изчезна", разбира се, е неточно; може да изчезне мишленце или фалирал банкер, но не и слон. Всъщност следи от изчезването имаше навсякъде. Но полицията нищо не направи, тъй като слонът нямал висящи дела. Главният секретар на МВР не се появи по телевизията в специнтервю на влюбена в него млада репортерка. Министър-председателят не обеща да каже какво мисли когато му дойде времето. Много известен шоумен не написа чалга за изчезналия слон. Така че, общо взето, всичко се разви спокойно.
За изчезването бе съобщено в сряда сутринта чрез всички регионални медии. Назначени бяха служебни телефони, на които гражданите да се обаждат. До всеки апаратчик беше инсталиран и психиатър. Това се наложи, защото след Трифон Зарезан се получиха изненадващо голям брой обаждания, много от които съобщаваха за розов слон със сини крилца, отговарящ на повикването "Мац-пис-пис-пис!". Такава информация, читателите ще се съгласят, напомня началните симптоми на делириум тременс и е в компетенцията на медицински лица.
След като това не даде резултат, започна разследване на случая. В издирването на слона бяха включени: членове на ловно-рибарския съюз; оператори на биологични единици (т. е. говедари); Генералният щаб на армията; ГУ на строителни войски; ВВС; НСлС; НСО; НСБОП; БЗКО (Бог Знай Кой Още). Но и от това нищо не се получи.
Междувременно се проведоха няколко закрити съвещания и няколко конференции на теми:
- Има ли връзка изчезването на слона с групировките и икономиката в сянка?
- Няма ли изчезването на слона да попречи на влизането ни в НАТО?
- И къде, по дяволите, се крият слоновете, когато изчезнат?
Опозиционна партия се обяви в защита на слона и слонизма, поиска оставката на правителството и предложи животното да се включи в червената книга и да се появи в герба.
Правителството обвини предишното правителство, че изчезването на слона е капан, заложен от тях още през време на техния мандат, и съобщи, че един от членовете на предишния кабинет се разследва, май.
Президентът направи обръщение, в което изтъкна, че изчезването на слона едва ли ще се отрази на външната ни политика, че то няма връзка с предстоящите реформи в армията, няма да отложи влизането ни в НАТО (тогава още не бяхме влезли) и че не е протест срещу новата шапка на президентшата, но твърдо го заклейми като нерегламентирана в законите форма на гражданско неподчинение.
В медиите се появиха статии, че във връзка с изчезването на слона се очаква повишаване на цената на парното и 10%-ви съкращения в администрацията.
Междувременно слонът минал през една вилна зона. В резултат на това от вилната зона беше останала само зоната. Търсеха се очевидци, но такива не бяха намерени, Бог да ги прости. Никой не беше виждал слона - а всички го търсеха.
Цялата тази бъркотия продължи общо-взето в този си вид до събота сутринта (поне за жителите на село Ново село, Русенско, и за мен). Рано сутринта баба ми Гица се обади от село силно разстроена.
Нея година баба беше сяла един американски боб, на който шушулките му бяха, с извинение - като глисти - дълги, тънки и кухи като предизборни обещания. Баба ми обаче много държеше да го завъди. И какво мислите - станала тя в събота на зазоряване, излязла в градината и що да види - стои там един слон, дибидюс сив, краката му в американския боб, а хоботът му - в доматите.
Баба ми е от Делиормана, капанка и в зъбите. Има слабо сърце. Като видяла слона в американския боб, причерняло й пред очите. И хванала мотиката…

*

Когато пристигнах в Ново село, ситуацията беше вече почти безконтролна. Ако кажа, че беше събрано цялото село, ще излъжа - липсваха блаженопреживният селскостопански инвентар, приснопаметните обитатели на селското гробище и една-две достопочтени надвековни антики, които не могли да докуцукат и да се добастунят до двора на баба ми. А иначе в него нямаше липси, особено откъм тълпи селяни, опъващи шии, за да зърнат пресния сив труп.
Пашалиев, селският фелдшер - и той другоселец като баба, варналия - се беше заел с импровизирана аутопсия - духаше в хобота на слона, дърпаше му опашката, гледаше в ушите - изобщо, аутопсираше, та пушек се вдигаше. Селският полицай - Дзверов - изготвяше доклад за особено жестоко убийство и от време на време се дзвереше на баба, ей тъй, за честта на пагона. До полицая стоеше горският Дървенов и май обмисляше дали слонът не е убит през размножителния период; освен това баба ми нямаше ловен билет за слонове, което утежняваше деянието.
Кметът стоеше отстрани и се стараеше да изглежда умен. Което, общо взето, не му се отдаваше.
Една съседка лобираше баба ми да бъде освидетелствана и изпратена в Ловеч; според нея баба била изпечен масов убиец - тя лично била присъствала на един холокост над колорадските бръмбари - и била опасна за селото.
А баба ми само стискаше мотиката и гледаше тъй, сякаш цялата й градина се беше напълнила със слонове. И американски боб.
Нямах много време за мъдруване. Приближих се до кмета, дръпнах го за ръкава - и му прошепнах:
- Кмете, вие ще арестувате бабата, ама като се разбере, че новоселчани са убили слона, какво ще кажат хората?
Това беше достатъчно. Сякаш мълния го хрясна! Опули се, зяпна - аха-аха да ме глътне. Олюля се, пребледня и сам си отвъртя такъв шамар по челото, че чак мен ме заболя. Дръпна полицая и горския настрана и им прошепна нещо. Дзверов рипна като опарен и се хвана за кобура, Дървенов се изпъна и замръзна като… като дърво! Почнаха да си шушукат, придърпаха и други хора, селяните се струпаха, страшните думи запрепускаха от уста на уста:
- Какво ще кажат хората?
Сякаш виждах как селската фантазия рисуваше смразяващи, апокалиптични картини - как мълвата за убития слон се разнася из околните села, а най-вече до Хотанца и Тетово. Какво ще кажат хората? Ами хотанчани? И кой го убил? Новоселчани! С мотика! Ужас! Майчице, какво ли ще кажат хората? Уплашиха се селяните, заоглеждаха се гузно - малко ли е това, ами! Какво ще кажат хората?! И хотанчани.
Пристъпих от крак на крак и се окашлях.
- Аз предлагам - казах нарочно по-силно, отколкото беше нужно - тоя слон… Той така и така си е умрял… Никой няма да разбере… Абе, такова…
Не се смейте! Лесно ли се казва такова нещо? Цяло село ме зяпа в устата - аз, тъй да се каже, предлагам укривателство! Углавно престъпление предлагам! За такова нещо като нищо могат да ме приберат - да правя компания на бабата!
- Абе ти по човешки не можеш ли да говориш? - не издържа кметът. - Какво предлагаш толкова, кажи го де!
Преглътнах като котка на Никулден.
- Предлагам да го изядем - изтърсих. Хората се спогледаха, зашушукаха и…
И се почна една активност - ум да ти зайде! То не бяха наденици, не бяха ребърца (ама ребърца да ти види окото!), то кебапчета, то яхнии, то пача - от слонските уши каква пача става само… Каквото остана - излапаха го кучетата; кокалите пък заровихме. А баба ми цяла седмица прави слонски кюфтета.
По местния радиовъзел още същият следобед бе обявено, че край село никакъв слон не се е виждал. Абсолютно никакъв. Изобщо. Но не е зле да се питат хотанчани - те открай време са си били едни такива - абе нали знаете… Нищо чудно… Кой знае… Какво ли не говорят хората…
Всички си мълчаха. Слонът така и не се намери. Това остана една от загадките на криминалистиката. Дори едно жълто вестниче писа, че извънземните го били откраднали за генни експерименти.
Новоселчани и до днес мълчат. Страх ги е - ами че какво ще кажат хората?
А баба ми оттогава спря да въди американски боб. Страх я е от слонове. Току-виж не ни приели в НАТО. И какво ще кажат хората?