автор: Slepecyt

Във тъмнината по устните алени
капки роса са издъхнали като сълзи.
Тръпнат телата ни - странно разжарени.
Чувам - часовникът бясно в гърдите тупти.
Пак във воала си нощен тревите
скриват ни, галят ни в своите пазви добри.
Дъх на цветя изпълва косите,
милва гърдите, бедрата с солени вълни.

Сливам се с пламъка, който в душата ми
денем и нощем танцува, вълнува се с вик.
Моите пръсти се вплитат в косата ти -
моите устни целуват - безкрайно - миг подир миг.

Всичко се слива във миг на очакване,
сетне изригва с фонтани от кръв и от мед...
Тихо напява щурец до главата ми,
устните лепнат, гърдите ми трепват - пак съм до теб...