Мухите стръвно хапят преди дъжд.
Да бях кон щях да мръдна със опашка.
Гащите плющят завързани на вЪже,
а сянката се издължи глупашки.
Следобедите винаги умират, като песен.
Годините ми винаги се точат, като дим.
Да бях по-млад с момите да омесим
хляб или пък нящо там да насадим.
А то съм сам останал, като пукал
и гледам пътя, веки без очи.
Децата често идват, да са фукат,
Кой, к`вото си има за мечти.
Идат, да! По Коледа и по Великден,
Сегиз тогиз, кога отиват на море.
Унуките ме мислят за измислен.
а на мене още хич не ми се мре.
Ей тъй, жадувам само да го гледам
слънцето, да се търкуля следобяд.
Оная, бяла птица, бавно да запее,
Че то животя, още хич не е изпят ...