автор: vitaniq

през вечер слизаше
от мокрите покриви
и разхождаше
онази част от себе си
която не можеше да напише
защото думите
размиваха формата му
както мъглата
която упорито се стараеше
да изстуди гласа му

докато затваряше страховете си
в клетки
прокарваше мисли
по гънките на тъмнината
и ровеше в себе си
спомени
докато избираше
най- абсурдния начин
да спре
срещу посоката на вятъра
и да погледне в очите си
за да успее да прогони
забравата
полепнала върху кожата му
докато пръстите му
губеха кръвта си
в неистово потисканата
нужда от докосване

по извитата стълба нагоре
това беше една част
от всичко
което забравяше
преди да се сгъне в кутиите
до раните си
за които никога не пишеше