автор: pavl64

Камината догаря.
Маса, карти таро,
стол, а на небето-
приседнала съдбата.
Бавно отпива
от елексира на живота
реди пасианса на дните-
любов
разочарования
гневен присмех
грива на морска вълна
стихнал дъжд
радост споделена
заглъхнали стъпки
съскащ шепот
поглед завистлив
бяло кокиче.
Прекършени мечти
гамата на надеждата
на прозрението
на птицата в полет.
Вечерта приглушено стене
вятърът воплите отвява.
Животът ми- обрулен лист,
но има Надежда
има и Вяра.