автор: Kristo

И някой ден, ако бъдеш прочетен,
ято птици ще заминат от тук,
на твоето име стиха ще бъде почетен.
И когато те се връщат от юг,
една ще се отдели от всички тях
и при теб ще кацне, защото си друг.

И не от съмнение, злоба или страх,
а от вдъхновение в теб, ще чуе симфония,
а вместо сълзи, ти ще покажеш смях.

И вече всичко тук ще бъде в хармония
- вътре вече няма да има грехове
и цялото небе вече ще е красива ирония.

***

И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?

Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...

И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.

Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....