автор: vitaniq

рано или късно
ще ме няма
дори във погледа ми
гледайки
как утрото преминава
върху гладката повърхност
на огледалото
под което водата е късче лед
събрало в себе си
студа на нощния въздух
след останките грохот
на тежки машини
и рижав аромат на сняг
залепнал върху условната жестокост
на заледените повърхности

сред сълзите
от закъснели листопади
в беззвучната тихост на листата
по времето на абсурдното им сбогуване
със зимата
уморени от чакане
на своето закъснялото умиране
сред сенките
на чуждите сезони

рано или късно
ще те няма
дори когато ръцете ти
докосват грапавата повърхност
на въздуха
отнесъл пулса на времето
в статиката на покоя си
и търсят в него
притихналата песен на щурците
във ъглите на булевардите
дори и в зоните
забранени за крясъци на сови

сред мълчанието на дъжда
в локвите
и тъжната песен на вятъра
замъглил топлината
в очите
сред прашните следи
от стъпки
пред праговете на душите ни

рано или късно
ще ни няма
когато тишината не говори
обидена
от ежедневното ни равнодушие

сега обръщам
смисъла на тези думи
докато събуждам тишината

рано е...