автор: pc_indi

......
-Къде е, Лоренцо, на кучето шапката?!-
присвива Лулу капризно носле-
Хайде, Лоренцо! Гостите чакат!-
потропва Лулу припряно с краче.
Лоренцо е верният, стар иконом
с блестяща ливрея, изискан маниер...
В живот, посветен в господарския дом,
Лоренцо не е просто блед портиер...
Лоренцо не иска Лулу да е тъжна.
Тя е сладка тиранка и е само на пет.
За нея, той просто света ще обърне-
в очите й радост, не сълзици да светят!
Лулу обожава малкият мопс.
Рожденик е днес. И бялата шатра
в градината- пълна с госпожици- гости.
Къде ли се дяна на кучето шапката?!
- малък, картонен конус със ластик,
изрисуван с балони и цветна заря,
с червени, блестящи надписи " Щастие"-
шапка за празник... Къде се завря?!
Нахлува в стаята пролетен вятър,
завихря пердето от розов опал...
Лоренцо местата за шапки отмята...
Рожденик без шапка е...пълен провал!
Отвън долита момичешки смях
и джафкат малки, напудрени кученца.
Трябва и мопсът да иде при тях,
а шапката липсва... Лулу се нацупва.
" Вятър ли грабна затритата шапка?! "-
си мисли Лоренцо, примигва с очи...
Хуква навън и туку пред вратата,
гледа- момче непознато стои...
- Аз съм Пол... Живея долу, в града...-
казва то, а до него, териерка от Йоркшир
се взира в Лоренцо с шапка в уста
и атлазена джуфка в бретона си рошав.
- Пам я намери...- Пол обяснява-
Видях през оградата бялата шатра...
А шапката беше заплетена в храстите...
Пам я намери. Навярно е ваша?...

Пляска Лулу с ръчички щастливо.
Мопсът поклаща пъстрият конус.
В шатрата радост подскача звънливо
по лицата на малките гости.
Мопсът и Пам разгъват бисквити- подаръци...
Лоренцо отпива с усмивка златисто бакарди,
на верандата тихо поседнал, вдига наздравица:
" За опалният шепот на вятъра
и прозрачното на оградите! "