автор: sheherezada

не съм се променила.
не съвсем.
все още сплитам
горчивите изгреви.
вярно, отслабват думите
ден след ден,
но последните ще изкашлям
дрезгаво.
пак съм си същата,
но без цветове,
без шарени шапки
и разни подобни.
захранвам овехтялото
си сърце със надежди,
че свършва се тъмното.

нали ви казвам,
нямам промяна.
тя е само във времето.
тръгвам към изгрева
все по-засмяна.
и се надявам...

но всичко е временно.