автор: Slava56

Сънят изневери ми тази нощ,
не искаше при мене да остане.
На части надроби се - сякаш нож
накълца го на дялове неравни.
А аз се канех цяла нощ да спя -
да мога в следващата да съм будна.
Но...ще се справя някак без съня...
Очаква ме бургаска вечер чудна!
...

Бургаски вечери, бургаски нощи!
Огън в сърцето ми палите още!
Спомен събуждате, спомен за обич,
спомен за щастие, нейде изгубено...
...

Пътувам вече...
Пътнически влак
избрах нарочно - бавно да се движи -
та гледки чудни в слънчевия злак
край мен една след друга да се нижат...

На слънцето обърнах гръб, макар че
в посока "изток" влакът продължава.
Така за мене хиляди слънца
в ниви слънчогледови изгряват.

Поляните, изпъстрени с цветя -
усмивките на лятото събрали.
Небе сияйно, грейнали жита...

От теб по-скъпо имам ли, Българийо!

...

Ето, пристигам на бургаската гара.
Спирам за малко до светофара.
Оглеждам се may4ka нейде да зърна -
със знаменце бяло (с надпис "слънчице"),
с "бели маратонки и изтъркани дънки..."
Мене тя няма как да ме познае -
не нося кашона с бои и перхидроли,
любезно изпратен от...Стара Загора ли?
Отдругаде, казвате!
На-кой-ли-му-пука!
(Закачките форумски край нямат тука.)

Няма я, няма я пчеличката Мая -
поне по крилцата щях да я позная...
Пък и темата в "Хайд парк"
вече беше заключена.
Дали ще чака наистина,
не успях да науча...

Не ме чака никой на бургаската гара -
далеч е от гарата на Севда квартала.
Пък и уговорката ни беше такава -
с пътя до Севдини сама да се справя.
(Нали от хотела тя ме отказа.
"На хотел ще ми ходиш!" - сърдито ми каза.)
...

Хубав беше следобедът,
побъбрихме доста
за децата, за внуците,
за какво ли не още...
Не съжалих за удобствата
на хотелската стая.
От кого ли щях нещичко
там да узная...
...

Към ресторанта ще тръгваме.
А е страшно горещо!
Дали туй е причината
да сме малко на срещата?
И това,
че в България малко останаха -
едни са в Норвегия,
други в Испания,
в САЩ и в Англия има...
А Мишо и Ваня
само поздрав ни пратиха
този път от Германия...
...

И тъжна вест ни попарва -
вече няма я Тони...
(беше тя от готовите
"за среднощни купони" ).
Сбогом, Тони!
По капка за тебе отливаме.
Сбогом, мила!
По глътка за тебе отпиваме.
Мигове, свързани с теб
си припомняме...
Оставаш завинаги
в нашите спомени!
...

Маргото подхвърля:
"Добре че някой се сеща
да организира по една среща.
А то...започнахме
да се забравяме.
И още по-страшно -
да оредяваме..."

"Не бе никак лесно! -
обяснява ни Дима. -
Пълен списък с адресите
някой да има?!
Затова - сериозно! -
запишете адреси,
имейли, мобилни -
да се знаем къде сме!"

Време за танци
почти не остана.
А и някак...
не ни привличаше дансинга.
Предпочитахме повече
да споделяме.
Остарели ли бяхме
или помъдрели?
...

За живота си искаш
да ти разкажа...
Ами...нищо особено...
какво да ти кажа...
И аз като другите -
учих, раждах, работих...
и стихове писах...
и ме мачка животът...

За децата ли питаш?
О, те са различни.
Не, не са романтични,
а по-скоро практични.
Не, не искат да знаят
за мойте поеми...

А може би просто
друго е времето...
...

Край масата повече не ни се стоеше,
среднощен Бургас навън ни зовеше.

Накъде да поемем не се колебахме,
към градината морска посока избрахме.

По "Богориди" вървяхме естествено -
познатият път ни се стори най-лесен...
...

Дали "Ленин" или "Богориди" -
улица на ранната ми младост -
(все едно е как ще те наричат)
търся в теб отминалата радост.

С всяка среща - все по-непозната...
Колко много си се променила!
Но настилката ти си е същата,
мойте стъпки тя е съхранила...
...

След дъжда бе приятна
разходката в парка.
И морето дари ни
прохлада за малко.
След това на "Чадъра"
изпихме по бира...

Стана късно - трябваше
да се прибираме.
...

От таксито изглеждаха
чужди площадите.
Непознати край мене
прелитаха сградите...
...

Този град не е същият -
но и аз не съм същата!
В Бургас от младостта си
само в спомена ще се връщам.

Този град, тези улици
на мене не са орисани.
Но в спомените на внуците
може би ще са вписани...
...

Спокойно, без сънища,
нощта отминава.
Приветливо утрото
ме поздравява.
Влака за връщане
трябва да хващам.
Отново на гарата -
отново изпращане...
...

В размисъл
пътят обратен минава -
какво след човека
накрая остава?
Старите снимки,
споделените думи,
и диря от огън,
горял помежду ни...
Много ли,
малко ли това е -
не зная.
Не ще и науча -
дойде ли края...
...

Някак тъжно ми стана,
но поглед не сведох,
а в слънчогледите
навън се загледах...
...

Цял ден слънчогледите
слънцето гледаха.
Надвечер глави уморено
наведоха.
В земята под себе си
погледи впиха -
събраното слънце
на нея дариха.

А тя сок им прати
от свойте недра,
та утре отново
да изпънат стебла.
На слънцето
нейната обич да върнат
щом то с лъчите си
пак ги прегърне...
...
Живот.
Кръговрат.

23.06.2007г. - 29.06.2007г.
Ямбол-Бургас-Ямбол