автор: lisiza

Последната ни вечер, изневери на раздяла
помръкна в чертата на разтворена рана
прецедила хиляди защо в един въпрос,
да свивам от сърцето си уморена нежност.
С чувства да разстилам последни коси
над чуждите ни лица, в рамка от думи
да разплитам вяра с острите й ръбове
изгубена в очите с изтрита нежност.
Късно безсилието ми изтръгва звук,
стихващ в делтата на съмнителен залез
готово в целия си гняв да ми се покае,
пред нощ непознаваща твоята нежност.