"А ти че ме отхвърли
като любов, отхвърли ме."
/от писмо/
Престани да се оплакваш
и измъчваш!
Небосвода ти е станал
черен и пустинен -
лирата му-месец
от бури и мълнии
стене.
Звездите му са се превърнали
в сълзи-потоци.
В него даже светлинка не проблясва!
Казваш, че постоянно съм
в мислите ти?
Ако спреш да раздаваш ключове...
и литнеш към мен
все някой ден
ще влезеш в дома ми.
Казваш, че в съня си
ме обичаш?
Това не е ли момента,
в който трябва
да ме прегърнеш?
Пак от щастие взривяваш!
Слънце, направи ми кафе!
/По-сръчен си, отколкото
предполагах!/