Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vasira
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14038

Онлайн са:
Анонимни: 526
ХуЛитери: 9
Всичко: 535

Онлайн сега:
:: Patrizzia
:: rajsun
:: Mitko19
:: Albatros
:: abonat
:: lubara
:: pastirka
:: pepelqshka13
:: Vasira

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБяхме в парка сами
раздел: Любовна лирика
автор: angar

Бяхме в парка сами.
Любовта бе край нас,
ала още не беше решила -
да остане ли с нас,
да се всели ли в нас,
да се спре ли или да отмине.

Изведнъж рукна дъжд.
Блесна нож, екна гръм,
и дърветата в страх зашумяха.
В този яростен миг
приюти ни във миг
на листата зелената стряха.

И изчезна светът,
разтопи го дъждът,
ослепи ни,
и чувствувах само
аромата на нейните влажни коси,
топлината на нейното рамо.

Любовта, като нас,
от дъжда се укри
под стрехата на тъмните листи.
Опои ме с дъха си,
и с устни открих
топлината на нейните устни!

А дъждът ни видя,
закипя, залудя,
от възторг се превърна в градушка!
И зрънцата от лед
върху пътя пред нас
затанцуваха вихрено валс!


Публикувано от BlackCat на 06.08.2004 @ 22:53:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.01.2023 год. / 09:25:50 часа

добави твой текст
"Бяхме в парка сами" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бяхме в парка сами
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 06.08.2004 @ 23:16:56
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
градушката валс затанцува

нека любовта да те опива...


поздрав )


Re: Бяхме в парка сами
от BlackCat на 07.08.2004 @ 01:21:49
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти ли се прииска тогава да си малко по-нахален ;)


Прииска ми се!Re: Бяхме в парка сами
от angar на 07.08.2004 @ 07:43:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
И не само ми се прииска, но си и мислех, че съм нахален. За съжаление - и аз като тебе - тогава сметнах своята плаха стеснителност и свенливост за нахалство!
В един отзив ти написах как действат нахалните - това изключително полезно в живота качество - за да не се заблуждаваме че сме постигнали нещо, което не сме!

]


Прииска ми се!Re: Бяхме в парка сами
от BlackCat на 07.08.2004 @ 10:05:42
(Профил | Изпрати бележка)
Тъй, тъй, ама не точно. Трябва и двамата да имат (ако не е явна, то поне бегла) представа какво искат. И какво могат да си позволят. Ако само единия я има, нито "нахалство" помага, нито каквото друго се сетиш като думичка. В повечето случаи се налага да пазиш равновесии на ръба на някой покрив :) Спирам с ранното "философстване", че ще взема да кажа нещо :)))

]


Абсолютно си права!Прииска ми се!Re: Бяхме в парка сами
от angar на 07.08.2004 @ 23:51:52
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ако двамата не искат едно и също, нищо не помага. Правиш крачка, и ако и другият не направи крачка към теб, най-добре е веднага да се откажеш. Но и равновесието на ръба на покрива си е успех!

]


Re: Бяхме в парка сами
от Dimi на 07.08.2004 @ 23:49:12
(Профил | Изпрати бележка)
Сега вече не сте сами. И аз съм край вас, нали ви виждам , чувам... Ще ви се порадвам. Хубав стих!