автор: qhve

Здравейте, хайде да си говорим за тъгата.

Чувате ли шума на тази дума?
Като листопад ви покрива тъгата.
Не и се сърдете, че така уютно се е настанила върху вашите чувства!
Тя е легнала там, за да ви предпази от злото, от зависта, от яроста...
Благодарете й.
Благодарете на тъгата, че ви закриля!
Спомняте ли си времето, когато бяхте щастливи?
След всяко ваше щастие, на най-съкровеното място
у вас се забиваше по една игличка,
на злобни очи, на завист, на нелюбов.
Тъгата дойде, за да излекува раничките.
Потопете се в тъгата, оставете се да ви носи течението й... хубаво е ,нали?
Като мъгла, която скрива калта.
Тъгата ви прави по-красиви.
Отдайте й се, оставете сълзите да текат, обладайте.
Тъгата е като мехлем за ранена душа.
Дар от Бога.
Не се страхувайте от нея, обичайте я.
Не я гонете, тя ще полежи, ще помилва раненото ви самочувствие,
ще съгради пиедестала на достойнството ви и ще си отиде.
Тогава станете от ложето, в което сте се любили с тъгата,
измийте сълзите на вашата девственост, скрийте следите от
съвкуплението си с нея и я забравете.
Тъгата няма да ви забрави.
И когато отново имате нужда от нея, ще дойде и ще ви помилва.